• 1
  • 0

В заобикалящия ни свят съществуват живи организми, които  не могат да се видят с просто око. Те са толкова малки, че можем да ги открием само с микроскоп. Тези микроскопични организми обаче не са толкова безобидни – те са патогенни и причиняват различни заболявания сред всички живи същества(растения, животни и човек). Тези микроорганизми са бактериите и вирусите. Много хора обаче не правят разлика между двата организма, а те се различават доста. Да, така е, те причиняват заболявания, но имат много различни характеристики. В тази статия ще се запознаем с бактериите и вирусите – по какво се различават един от друг и ще отбележа няколко любопитни факта.

Бактериите са едноклетъчни микроорганизми с мискроскопични размери. Могат да се видят само с помощта на микроскоп. Смята се, че те са първите организми заселили планетата Земя преди милиони години. Бактериите са организми със сложен строеж. В зависимост от средата, в която се развиват те притежават различни структури – камшичета, поди, клетъчна стена, ядро и т.н. Начинът на размножаване при всяка бактерия е различен. Едни от тях се размножават чрез делене, при други се наблюдава процес на пъпкуване. Някои видове бактерии се размножават чрез така наречения процес на конюгация. Според учените това е първият полов процес на Земята. Наблюдава се обмяна на генетичен материал между мъжка клетка(донор) и женска клетка (реципиент).

Бактериите могат да се класифицират в различни групи. Едно от най-честите подразделения е според характеристиката им. Биват патогенни и нормално обитаващи даден организъм. Не е задължително бактериите да причиняват винаги дадено инфекциозно заболяване. Сред много животни, както и при хората се откриват бактерии, които нормално си обитават техните организми. Няма как да съществуваме без помощта на тези микроорганизми. Например – в червата на повечето бозайници и човека живеят бактерии, които подпомагат храносмилателния процес. Те взаимодействат заедно с редица ензими като по този начин се ускорява процеса на храносмилане и се предпазва стомашно-чревният тракт. 

Бактериите с патогенен характер са опасни и те причиняват редица инфекциозни заболявания. Те могат да попаднат в човешкия организъм по всякакъв начин – да бъдат вдишани, погълнати с недобре измита храна или мръсни ръце, да навлязат в кръвта през разранена повърхност на кожата и т.н. Попадайки в нашето тяло бактериите населяват даден орган или система, размножават се и след часове или дни предизвикват инфекция. Могат да причинят заболявания на всяка система в човешкото тяло. Повечето от инфекциозните болести започват с наличие на висока температура. Вече в зависимост от засегнатите органи се наблюдават и различни симптоми(кашлица за дихателна система, повръщане или диария за храносмилателна, намалено или болезнено уриниране при отделителна и т.н.). 

Инфекциозните заболявания стават опасни за човека ако не се започне моментално лечение. При неправилно или закъсняло лечение могат да се наблюдават доста усложнения(например увреждане на белодробната тъкан, високи температури, причиняващи т.нар. фебрилен гърч, сепсис и други). За щастие медицината е добре развита в нашето съвремие. Човечеството успешно лекува различни бактериални инфекции от десетилетия с помощта на антибиотици. След откритието на Александър Флеминг и Пеницилинът медицината на XX век се е променила значително. Постепенно се открили антибиотици от други групи, които са започнали да бъдат използвани все повече. НО помнете – антибиотиците се използват за лечение на бактериални инфекции!

Вирусите са най-малките микроорганизми на света, по-малки дори от бактериите. Подобно на бактериите също притежават сложен строеж. Разликата е, че те съществуват ЕДИНСТВЕНО в живи организми. Причината за това е, че вирусите не притежават собствен клетъчен апарат, чрез който да се самовъзпроизвеждат. Заради това те не могат да се размножават в изкуствени среди. Вирусите са носители на генетична информация, в зависимост от нуклеиновата киселина те се групират на РНК или ДНК вируси. При попадане на вируса в клетката гостоприемник започват да се синтезират макромолекули. Това означава, че вирусът започва да се размножава и заразява организма, в който е навлязъл.

Както споменах по-нагоре в зависимост от нуклеиновата киселина, която носят вирусите се групират на РНК-вируси и ДНК-вируси. Никога в един вирус не могат да се съдържат двата типа нуклеинови киселини едновременно. Независимо каква генетична информация съдържат те са патогенни организми и причиняват инфекциозно заболяване. Това е другата разлика от бактериите. Докато те могат да бъдат патогенни и нормално обитаващи живия организъм, вирусите имат единствено способност да контаминират(заразяват). Попадането им в човешкия организъм може да стане по разнообразни начини – да бъдат вдишани, да бъдат предаде по кръвен път(при кръвопреливане, дентални процедури) или по полов път. Вирусните инфекции имат подобна симптоматика, както при бактериални заболявания. Това е причината и те трудно да се отдиференцират. За това много често хората смятат, че вирусите и бактериите са един и същи патогенен микроорганизъм. Вирусните заболявания протичат по-продължително време от бактериалните. Причината за това е, че доста бързо се размножават и разпространяват в засегнатия организъм. Много често вирусите причиняват усложнения, които са по-сериозни и от бактериалните инфекции. Могат сериозно да отслабят имунната ни система, което прави нашето тяло толкова чувствително, че след вирусна инфекция да развием вторично бактериално заболяване. За това лекарите назначават антибиотична терапия при вирусни инфекции, за да се избегнат тези усложнения. Антибиотиците НЕ лекуват вирусни заболявания. Към терапията им се включват антивирусни препарати, имуностимулиращи средства и прием на много течности, както и витамини.

Вирусите подобно на бактериите са също доста древни микроорганизми, но са открити доста по-късно. През 1898 г. нидерландският микробиолог Мартинус Бейеринк прави експерименти и филтрира бактериални части. Във филтрираният разтвор  се съдържат частици на непознат до момента патоген. 

В края на 19 век вирусите се дефинират чрез тяхната заразност като до това време са наблюдавани само сред растения и животини. В началото на 20 век редица вирусолози и микрообиолози правят впечатляващи открития. След подробни изследвания се разбира, че те засягат и човешкия организъм. Научава се все повече за структурите на вирусите, изучават се редица групи от вируси(например през 1931 г. Ърнест Уилям Гудпасчър отглежда грипен вирус върху кокоши ембриони, а през 1949 г.американски учени отглеждат вирус на полиомиелит върху човешки ембриони. По-късно това е ключов елемент за откриване на ваксина срещу вируса.) и т.н.

Втората половина на 20 век се определя като „Златен век“ за откритията във вирусологията. Тогава са се случили следните събития:

  • 1963г. Барух Блумберг открива вируса на хепатит Б;
  • 1965 г. Хауърд Темин описва първият ретровирус;
  • 1983г. екипът на проф. Люк Монтание изолира ретровирус, днес познат ни като ХИВ. За това откритие проф.Монтание получава по-късно Нобелова награда по медицина.

В заключение ще обобщя, че бактериите и вирусите са патогенни микроорганизми. Те причиняват редица инфекциозни заболявания. Имат съществени различия между тях както в структурата, така и в начина им на лечение. Независимо от всички тези открития през изминалите векове медицината продължава да ги изучава. 

                                              Д-р Сарита Костова, специализант по ревматология

Добави коментар

Вашият Е-mail адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани със *