• 1
  • 0

Захарният диабет е автоимунно заболяване, при което се откриват високи стойности на кръвна захар. Може да засегне всяка възраст, като през последните години все по-често се регистрират случаи на новородени с диабет. При това заболяване не се усеща болка и се развива прогресивно. Неправилното лечение и липсата на контрол могат да доведат до тежки усложнения на различни органи и системи. Именно от тях често диабетиците влошават качеството си на живот, което може да доведе до летален изход.

При захарния диабет се засяга панкреасът. Това е орган, който е част от храносмилателната система на човека. Малък на размери, но важен за производството на хормона инсулин. Именно чрез него се контролира обмяната на кръвна захар в човешкия организъм. Когато има недостиг на инсулин или не се усвоява правилно, тогава настъпва заболяването захарен диабет. В зависимост от нарушението, което е настъпило в панкреаса се наблюдават два подтипа на болестта. Захарен диабет тип 1 – характеризира се с дефицит на хормона; захарен диабет тип 2 – произвежда се инсулин, но той не функционира правилно.

Захарен диабет тип 1. Познат като диабет при деца; диабет на младата популация. Характерното за него е, че засяга предимно населението до 40 годишна възраст. Смята се, че този тип на заболяването много често се предава генетично на дете от болен родител. Все по-често се откриват бебета със захарен диабет. Никой не може да каже каква е причината за тази аномалия.

Симптомите на ЗД тип 1 са ненаситен глад и повишена жажда. Най-често такива пациенти искат да консумират сладки напитки – сок, компот или силно подсладен чай. Това води до зачестяване и увеличаване количеството на отделената урина. Независимо от повишената консумацията на  храна и течности тези болни са слаби. При тях се наблюдава постоянна умора. Такива деца не са активни, често сънливи и не искат да играят с връстниците си. 

Захарен диабет тип 2. Наричан e още диабет при възрастни хора и засяга индивиди над 50 годишна възраст. Възниква в резултат на много рискови фактори – стрес, намалена физическа активност, сериозни диетични грешки(консумация на храни богати на въглехидрати – картофи, ориз, бял хляб) и други. 

Симптомите на ЗД тип 2 не се различават от тези при тип 1. Разликата е във външния вид на пациентите. Заболелите от ЗД тип 2 са с наднормено тегло. Причината за това е забавеният метаболизъм на пациентите поради напредналата възраст. Такива хора имат т.нар. висцерално затлъстяване(познато ни от статията за Метаболитен синдром). В областта на корема се натрупва голямо количество мастна тъкан, а долните крайници остават слаби. Пациентите със ЗД тип 2 съобщават за постоянна умора и при най-малкото физическо усилие се среща затруднение.

Както споменах в началото на статията при диабет не се усеща болка. Лошото е, че заболяването прогресира бавно, което води до тежко увреждане на важни органи на човешкото тяло. Това е причината  диабетът да бъде определен като „тих убиец“. Независимо дали се касае за тип 1 или тип 2 наблюдават се сериозни поражения върху организма. Най-често засяганите системи са сърдечно-съдова  (коронарна болест на сърцето и микроангиопатия); периферна нервна (диабетна полиневропатия); очи (диабетна ретинопатия); отделителна (диабетна нефропатия) и т.н. Тези усложнения много бързо прогресират и трудно се лекуват. Друга особеност при такива болни е продължителното заздравяване на рани по тялото. Причината за това е нарушеното кръвоснабдяване на кръвносните съдове към кожата. Тези болни са рискови, защото една трудно зарастваща рана е входна врата за различни инфекциозни агенти. Крайното усложнение, което може да настъпи при такава е  т.нар. диабетно стъпало. При неправилна хирургична обработка и антисептика на засегнатото ходило се стига до гангрена, което да доведе до ампутация на пръсти, а в някои случаи и на цялото стъпало. 

Усложненията на диабет са изключително опасни. Нужно е пациентът да се проследява сериозно от  ендокринолог, нефролог, кардиолог, офталмолог и невролог. Усложненията на ЗД могат да доведат до тежка и мъчителна смърт за пациента.

Диагнозата се поставя чрез изследване на кръвна захар в лабораторни условия. Взима се проба на пациента в различни времеви интервали и се проверяват стойностите на глюкоза на гладно и след хранене. На базата на това изследване лекуващия лекар лесно се ориентира дали се касае за ЗД. През последните 5-6 години СЗО измени с няколко стотни стойностите на нормалната кръвна захар. 

Нормална стойност на кръвна захар на гладно – до 6.1 ммол/л

Нормална стойности на кръвна захар до два часа след нахранване – под 10 ммол/л.

Ако лабораторно се отчете отклонение и в двата показателя е уместно веднага да потърсите консултация със специалист ендокринолог.

Лечение. ЗД е заболяване, което подлежи на лечение и сериозен контрол. В зависимост от подтипа се определя по-нататъшната терапия. Лечението на ЗД тип 1 е с инжекционен инсулин, който се слага подкожно. Самият медикамент се прилага  чрез т.нар. инсулинова писалка, която е създадена за улеснение на пациентите. Поставя се в корема или бедрото, като е желателно всеки път да се инжектира на различна кожна област. Причината за това е да се избегнат нежелани локални усложнения. Такова е липохипертрофия – представлява разрастване на подкожната мастна тъкан. Това усложнение е козметичен дефект , но при него се нарушава и действието на инсулина. Друго много важно правилно е да не се инжектира медикаментът в област, където има възпаление, както и през дрехи.

В зависимост от тежестта на заболяването инсулинът може да се прилага до 5 пъти за едно денонощие. Дозирането на медикамента става от лекуващия ендокринолог. Желателно е при назначаване на инсулин пациентът да е хоспитализиран в Ендокринологична клиника под 24 часов контрол от медицинско лице. Целта е да се проследи нивото на кръвна захар след приложение на медикамента и да се направи оценка от проведеното лечение. Пациентите със ЗД подлежат на специално обучение, при което ендокринолог и опитна медицинска сестра дават подробни инструкции как се поставя инсулинът.  Освен това се дават препоръки за специален хранителен режим.

ВАЖНО! НЕОБХОДИМ Е ПОСТОЯНЕН КОНТРОЛ НА КРЪВНАТА ЗАХАР. ТОВА СТАВА С ПОМОЩТА НА СПЕЦИАЛЕН АПАРАТ НАРЕЧЕН ГЛЮКОМЕР.

ЗД тип 2 също подлежи на лечение и постоянен контрол. Пациентите с този подтип започват таблетна терапия с антидиабетни медикаменти. Най-разпространеният е Метформин, познат още с имената Метфогамма, Метфодиаб и т.н. Много често пациентите със ЗД тип 2 не се повлияват от първоначално назначената доза Метформин. Това налага моментална корекция, при което се увеличава приема. В случай, че отново няма ефект се налага предписване на още един антидиабетен медикамент. Когато комбинацията от двете лекарства не повлиява заболяването, тогава се налага включване на инсулин. При тези пациенти се препоръчва:

  1. Спазване на специален хранителен режим, при който се изключват въглехидратни храни.
  2. Да се редуцират излишните килограми.
  3. Да се увеличи физическата активност. Препоръчва се такива пациенти да заменят градски или личен транспорт с ходене пеша. 
  4. Желателно е ако пациентът е пушач да откаже цигарите. Ако консумира алкохол да намали приема, защото спиртните напитки са много калорични.
  5. Да проследява състоянието си редовно при ендокринолог. Редовни прегледи при кардиолог, невролог, офталмолог и нефролог(ако има усложнения в резултат на заболяването).

ПАЦИЕНТИТЕ СЪС ЗД ТИП 2 СЪЩО ТРЯБВА ДА СЛЕДЯТ ВНИМАТЕЛНО СТОЙНОСТИТЕ НА КРЪВНА ЗАХАР. ЗА ДОБЪР КОНТРОЛ НА ЗАБОЛЯВАНЕТО Е НЕОБХОДИМО ДА ИЗПОЛЗВАТ ГЛЮКОМЕР!!!

                             Д-р Сарита Костова, специализант по ревматология

Добави коментар

Вашият Е-mail адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани със *